May 20, 2014, 9:46 AM

Безсмъртно

  Poetry
849 0 11

Косите ù - дива наслада,
в която нощуват желания.
Очите ù - бездна към Ада,
погълнала жадни мълчания.
Явява се в дрезгави сънища,
проблясва греховно в мечтания.
Езичници пазят олтара ù,
набожно се кръстят...
коя ли е?
А тя, съживила молитвата
да бъде до края си влюбена,
от птица по-волно политнала,
сред тежки небета изгубена,
по-силна от дребния цвят
събудил живот от скалата,
в сърцето си носи цял свят -
безсмъртният свят на Жената.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...