Безсъница
Докоснах днес мечтите си безсънни
и в сянката на слънчевия сплит,
гръдта ми с твоя образ се изпълни –
усетих, че си истина, не мит...
Очите ти – горяха ме отвътре,
два въглена, разпалващи нощта,
и изгревът на топлото ми утро,
искрите необятна светлина...
Ръцете ти – две онемели птици,
в душата ми разпериха крила
и долетях до твоята - Зорница -
Вечерница в небето на греха...
Косите ти – вълни от вдъхновение,
написаха на устните ми стих
и с нежния прибой от откровения
ме хвърлиха на бряг така щастлив...
Нозете ти – две мачти на галера,
платна издуха в бурното море,
пътувах с теб и исках да намеря
един живот от други светове...
© Михаил Цветански All rights reserved.
, Райна
