Безсъница
Прегърнала много болезнени мисли
в леглото омачкано тихо лежа...
Очите блуждаят... до болка са стиснати,
но пак не помага! Не мога да спя.
В очакване плахо нощта да премине,
заслушвам се в силния кучешки вой,
броя по тавана петната измислени...
... трамваят изкърца пак в оня завой.
Леглото, препълнено с мойте надежди,
студено ме сграбчва и ми пречи да спя,
завита със тежка самотна одежда
до утрото светло часовете броя.
Завъртам се бавно... и отново обратно,
стискам зъби, очи и ръце, и крака...
От безсъние умирам всяка нощ многократно
може би... защото се чувствам сама.
© Паула Петрова All rights reserved.
