Безсъници в розово
Всеки ден берях от плодовете на лятото…
С цели шепи…
Кърших клони - нямах насищане за ласки и топлина…
Когато изгревът стана сънлив и всеки ден
се събуждаше все по-късно –
се досетих,
че сезонът е на привършване и пристъпва зад ъгъла
есента…
Накъде да поема?
Затворих клепачи, а под клепачите -
разголени грешници…
Разнасяха кошници с чувства, целувки, похот
и слънчев загар…
Ято розови слонове над главите им
неуморно кръжеше
и една по една се отдаваха на боговете си -
сред дюните, в сенките, дори в самата вода…
Пиян от несбъднати сънища
по острите камъни слязох да питам морето:
След тази задъхана оргия -
какво би ми предложила есента?
От въпроса ми възмутено -
морето сърдито мълчеше…
И реших да стана пастир на розови слонове -
тук, на брега.
Красимир ЧЕРНЕВ
© Красимир Чернев All rights reserved.
хубав текст