Всеки ден берях от плодовете на лятото…
С цели шепи…
Кърших клони - нямах насищане за ласки и топлина…
Когато изгревът стана сънлив и всеки ден
се събуждаше все по-късно –
се досетих,
че сезонът е на привършване и пристъпва зад ъгъла
есента…
Накъде да поема?
Затворих клепачи, а под клепачите -
разголени грешници…
Разнасяха кошници с чувства, целувки, похот ...