БЕЗСЪНИЕ
Унасям се, а тъй не ми се спи.
Шумът среднощен пак ли ме събуди?
Но не среднощ, навън е призори,
във градска суматоха – звуци луди!
----------------------------------------------
И в тази нощ покоя не познах,
очите мои клетници са морни,
въртят се лудо в орбитален страх
и пред съня са нивга непокорни!
А тъй съм уморен, но теб те няма
със пръсти да погалиш тез очи,
дори да бъдеш зрителна измама
за миг душата ми ще се успокои.
Да шепнеш с тихи устни в таз омая
слова красиви за любовна сладост,
а аз тъй ням, заслушан във безкрая,
от думите да пия с дива радост!
И болките ми, устните ще облекчат,
блуждаещите мисли те ще върнат,
очите мои, клепките ще призоват,
ако за миг ръцете ме прегърнат!
-----------------------------------------------
Заспивам вече…и в съня съм там,
при теб, ти идваш в моето легло,
но ако буден бях, ще питам, знам:
„Защо ти нивга мен не сгря, защо...”
03.05.2015 г. Влад. Нед.
© Владислав Недялков All rights reserved.
със пръсти да погалиш тез очи,
дори да бъдеш зрителна измама
за миг душата ми ще се успокои."