Dec 19, 2006, 8:51 PM
Безсъние
Море от сълзи във безсъние.
Леглото ми ме плаши вече,
в неспящи мисли, в безвремие
се гонят в мрака ,надалече...
Завивките са корабни платна,
които чакат да ме отведат
във свят на безсъние и страх.
Много дълго изгрева се бави.
Нощта, дебело корабно въже,
в опънатите нерви на въпросите.
Времето е спряло...във прозореца
очите дебнат отговора във лъчите.
Когато лъч в стъклото блесне,
отплувам уморена от сълзите.
В зори с на чайка белите крила,
тъгата ще отплува сред вълните.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря Кити и Белоснежке!
-
Поздрав, Джейни! Изплакани са думите!
-
Джейни, прекрасно е!!!
Пожелавам ти спокойни нощи и прекрасно утро!
-
Благодаря ви сърдечно!
-
Джейн, чувствителната ти природа улавя всички трептения...
Най-искрено ти изпращам поздрави и ти желая съвсем за кратко да оставаш в света на страха и безсънието.
Много ми допадна
"Нощта, дебело корабно въже,
в опънатите нерви на въпросите" -
Случва се ... изгрева да се бави дълго и времето да спре в прозореца...Хубав стих, макар и тъжничък...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
тъгата ще отплува сред вълните.
...
Пожелавам ти го най-сърдечно!