Събуждам се във четири
и двадесет.
'Часовника ли гледаш? Бързаш ли? За работа?'
Не бързам, драги, не...
...Надявам се.
На още час поне.
Надявам се
на споделено сутрешно кафе.
Надявам се...
Проклето да е времето!
Защо не спира да тече?
11.01.17, London
© AbyssDevourer All rights reserved.