Безсънна нощ
БЕЗСЪННА НОЩ
Гледам през прозореца нощта,
докосвам с поглед тишината
и този път не мога да заспя,
не спят и вятърът, и тъмнината.
Танцуват нощния си блус
на дансинга под лунна светлина,
почти безшумно с тих привкус
на нежност, преди да съмне утринта.
И самотата пак да ме прегърне
в обятия сурови мълчешком,
прогонила смеха ми, да превърне
душата ми във празен дом.
А прагът му, потънал в прах,
от липсата на твоите нозе,
стоя единствено на него аз
с очакващо любов сърце.
Гледам как отива си нощта
и утрото я къпе в светлина,
със него чакам любовта,
нали по-мъдро е от вечерта.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
