Безсънно
Не ме сънувай. Аз съм страх и болка.
Сънувай... някоя несбъдната мечта.
А аз оставам в сънищата толкова,
колкото искаш. После съм сама.
В усмивката си крия само спомени.
Сълзите си превръщам в смехове.
В душата тлеят въглени огромни
и веят безпощадни ветрове.
И ако в тази буря ме застигнеш,
не ме загръщай със измислен шал.
В мен зимата отдавна е пристигнала,
а топлината си - ти другаде си дал.
Аз мога да обичам и в студеното,
защото имам огнено сърце.
Студът не може да ми го отнеме,
макар, че чувствам ледени ръце
по него да пълзят, да се домогват,
да драскат, да се впиват във плътта...
Без топлината ти е страшно, но ще мога...
Не мога да заспя без любовта.
© Росица Чакърова All rights reserved.
