на Д. М.
Процежда се безсънната печал
на капки в ожаднелите ни нощи.
Не питам кой е взел и кой е дал,
или, дали обичаш ме все още.
И неразумен, шеметен екстаз
превръща ни във статуи от восък.
Предизвестен е сетният ни час
на времето в стомаха сит и плосък.
Излишно е да търсиме вина.
Позорно е да пазим обвинения.
Във нежната добра сърцевина ...