Безсънно
на Д. М.
Процежда се безсънната печал
на капки в ожаднелите ни нощи.
Не питам кой е взел и кой е дал,
или, дали обичаш ме все още.
И неразумен, шеметен екстаз
превръща ни във статуи от восък.
Предизвестен е сетният ни час
на времето в стомаха сит и плосък.
Излишно е да търсиме вина.
Позорно е да пазим обвинения.
Във нежната добра сърцевина
на грешките се раждат зли съмнения.
Но просветлява някъде съвсем
от хиляди лъчи, към нас затичали.
Самотни, ако някога умрем,
поне ще знаем, че сме се обичали.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
