Jul 30, 2007, 11:37 PM

Безумие...

  Poetry
1.1K 0 2
Безумие е нашата любов -
аз искам топлина, а ти си тъй суров...
Безумие или фалшива реалност -
за теб съм просто поредния самотен гост.
Приютяваш ме за ден-два,
както и всички други досега...
За спомен ми даряваш очарованието на нощта.
Наивна, безумна, глупава дори -
такава съм за твоите и хорските очи.
Единствено сърцето споделя и следва моите мечти;
сърцето - единствен спътник и другар
и на чувствата ми господар...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Усмивка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...