PepiPetrova (Pepi Petrova)
186 4698
May 9, 2018, 10:13 AM

Безупречен план 

  Poetry » Humour
705 6 12

Илия често пийвал си добре 

и вкъщи се прибирал късно, 

жената чакала го -- на гюме, 

с точилка и с ръка на кръста...

 

-- Каква жена бе, ми Цербер същи! 

Като крадец да стъпвам тихо 

и промъквам в родната ми къща! 

Кажи, туй редно ли е, Михо?

 

-- Измислѝ, че трудил си се нещо, 

добри дела, че върши, важни! 

Дръж се прав и обяснявай вещо -- 

как трудности си мѝнал, страшни! 

 

...И ето, мѝнали три дълги дни -- 

душà отпуснал си, Илия...

В кашон един, могъл да си отспи, 

прегърнал своята ракия...

 

Вечерта се спуснала отново, 

на "буба лази" се прибира, 

новото сако -- е, беше ново, 

цветът му леко е матиран. 

 

Ризата, извадена е доста, 

в косата -- махмурлук фиксиран, 

е, нищо -- то, тъй сега се носи, 

брадясал леко, неглижиран.

 

Добре, че пантлона е кафяв 

и мръсното -- бе, хич не си личи.

Сега -- със плàна да не стане гаф, 

делово и важно да звучи! 

 

Събрал след нощния дъждец ръмлив 

от парка -- охлюви петнайсет, 

пред вратата изтърсил ги щастлив 

и в миг подпрял се, да не падне. 

 

Отключил... Жената му насреща. 

С точилка и с очи присвити...

За съвета Михов, той, се сеща -- 

поема дъх, преглъща скрито. 

 

И ръце зад охлюви разперва: 

-- Хааайде, най-после се прибрахме, 

като се замисля, потрепервам -- 

кожата с вас, как оттървахме! 

 

Светофара докато пресечем, 

неведнъж червено ни хвàна...

При зарзавата, уж малко поспрем, 

а каква гонитба настана! 

 

Най-много бе уплашен, цветаря -- 

на жмичка играхте доволно...

Докато прекосиме пазара, 

съм изцапал костюма неволно...

 

© Pepi Petrova All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??