Безупречен план
Илия често пийвал си добре
и вкъщи се прибирал късно,
жената чакала го -- на гюме,
с точилка и с ръка на кръста...
-- Каква жена бе, ми Цербер същи!
Като крадец да стъпвам тихо
и промъквам в родната ми къща!
Кажи, туй редно ли е, Михо?
-- Измислѝ, че трудил си се нещо,
добри дела, че върши, важни!
Дръж се прав и обяснявай вещо --
как трудности си мѝнал, страшни!
...И ето, мѝнали три дълги дни --
душà отпуснал си, Илия...
В кашон един, могъл да си отспи,
прегърнал своята ракия...
Вечерта се спуснала отново,
на "буба лази" се прибира,
новото сако -- е, беше ново,
цветът му леко е матиран.
Ризата, извадена е доста,
в косата -- махмурлук фиксиран,
е, нищо -- то, тъй сега се носи,
брадясал леко, неглижиран.
Добре, че пантлона е кафяв
и мръсното -- бе, хич не си личи.
Сега -- със плàна да не стане гаф,
делово и важно да звучи!
Събрал след нощния дъждец ръмлив
от парка -- охлюви петнайсет,
пред вратата изтърсил ги щастлив
и в миг подпрял се, да не падне.
Отключил... Жената му насреща.
С точилка и с очи присвити...
За съвета Михов, той, се сеща --
поема дъх, преглъща скрито.
И ръце зад охлюви разперва:
-- Хааайде, най-после се прибрахме,
като се замисля, потрепервам --
кожата с вас, как оттървахме!
Светофара докато пресечем,
неведнъж червено ни хвàна...
При зарзавата, уж малко поспрем,
а каква гонитба настана!
Най-много бе уплашен, цветаря --
на жмичка играхте доволно...
Докато прекосиме пазара,
съм изцапал костюма неволно...
© Pepi Petrova All rights reserved.
