Безусловно
Безусловно
Аз мога и така да те обичам –
от ъгъла на чувствата си, в стаята.
Ти няма да ме виждаш, че надничам,
и можеш да си гола – цялата...
Когато се обличаш, огледало съм,
грима ти е ненужен, пропусни го!
С естествено красива неподправеност,
ти имаш нужда само от червило..
...по устните целували ме нощем,
оставаща без дъх от удоволствия,
когато ме зовеше с "Още, още!"
И нямаше в главата ми въпроси...
Ще мога и така да те обичам –
излязъл на балкона със цигарата,
на теб и непознати ще приличат,
защото ще те търся във лицата им...
Във утрото разказвам още сънища,
в които ме вълнуваш до кошмари,
и после те мечтая в синьо бъдеще,
а вечер се съмнявам със "едва ли"..
Аз мога и такава да те искам –
в живота си обичам безусловно,
не ми е нужна друга жизненост,
ти просто съществувай, и ще мога...
Понякога се сещай, че съм в ъгъла,
или се взирам във тълпящи гари,
надеждата във скута си прегърнал,
че никога не ще ме дозабравиш...
Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
20.05.2017
© Данаил Антонов All rights reserved.
