Безусловно
Безусловно
Аз мога и така да те обичам –
от ъгъла на чувствата си, в стаята.
Ти няма да ме виждаш, че надничам,
и можеш да си гола – цялата...
Когато се обличаш, огледало съм,
грима ти е ненужен, пропусни го!
С естествено красива неподправеност,
ти имаш нужда само от червило..
...по устните целували ме нощем,
оставаща без дъх от удоволствия,
когато ме зовеше с "Още, още!"
И нямаше в главата ми въпроси...
Ще мога и така да те обичам –
излязъл на балкона със цигарата,
на теб и непознати ще приличат,
защото ще те търся във лицата им...
Във утрото разказвам още сънища,
в които ме вълнуваш до кошмари,
и после те мечтая в синьо бъдеще,
а вечер се съмнявам със "едва ли"..
Аз мога и такава да те искам –
в живота си обичам безусловно,
не ми е нужна друга жизненост,
ти просто съществувай, и ще мога...
Понякога се сещай, че съм в ъгъла,
или се взирам във тълпящи гари,
надеждата във скута си прегърнал,
че никога не ще ме дозабравиш...
Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
20.05.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
