Тъга попиха белите ми дрехи,
проникна вътре в тях и в мен.
Да бе донесла мъничко утеха
в своя мрачен дъх, студен.
Да бе донесла малко радост
тя на своите криле -
сред горчилката на капка сладост
бих се радвала като дете.
В косите ми оплетоха се птици -
крясъците им са туй, което чувам...
И знаеш ли? Зададох си въпроса
дали изобщо някога си струва ...