Mar 25, 2008, 10:12 PM

Безвремие

  Poetry » Love
1.1K 0 2
 

Безвремие

 

Ти разкри ми що е любовта,

а сега разкриваш края й.

И аз се питам: Беше ли любов?

И дали това наистина бе краят й?

 

И питам теб,

а ти мълчиш намусена.

И питам себе си

и всеки път различно отговарям...

 

И ето, вече часове

със стенния часовник разговарям.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Максим Недков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...