Безвремие
Забулих се с воала на нощта.
Дори звезда в косите ми не грее.
Безсилието вие срещу кървава луна,
на Вярата преспивна песен пее.
Черна дупка ме поглъща
и тласка ме към безкрайността.
На мънички частички ме разкъсва.
Няма смисъл, светлина!
Толкова молитви изговорих!
Толкова идеи разпрострях!
Гласът потъва нейде из пустиня
нечут, изпепелен и разпилян.
Умората гнездо в сърцето ми е свила
и съм като птица с пречупено крило.
Надеждата бавно в мен умира.
Едва ли вече ще зарасне то.
Мечтите ми на юг отлитат
и върху мен се сипе сняг.
Ще издържа ли и през тази зима?
А толкова много зими преживях!
© Кети Колева All rights reserved.
