Безвремие
Забулих се с воала на нощта.
Дори звезда в косите ми не грее.
Безсилието вие срещу кървава луна,
на Вярата преспивна песен пее.
Черна дупка ме поглъща
и тласка ме към безкрайността.
На мънички частички ме разкъсва.
Няма смисъл, светлина!
Толкова молитви изговорих!
Толкова идеи разпрострях!
Гласът потъва нейде из пустиня
нечут, изпепелен и разпилян.
Умората гнездо в сърцето ми е свила
и съм като птица с пречупено крило.
Надеждата бавно в мен умира.
Едва ли вече ще зарасне то.
Мечтите ми на юг отлитат
и върху мен се сипе сняг.
Ще издържа ли и през тази зима?
А толкова много зими преживях!
© Кети Колева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Така е, Георги! Цветовете са там. Само трябва да отворим уморените очи за да ги видим. Благодаря ти, че отново си до мен!
-
Понякога в тъжното се губи всеки цвят, но те са там, просто трябва да ги видим.
Вярвам в теб! -
Благодаря ти, Иване!
-
Споделени съкровени чувства! Нека надежда и вяра да те съпътстват в живота.
-
Благодаря ви, че се отбихте при мен Пепи, Румяна и Мариана! Благодаря и за това, че почувсвахте!
-
Много силно и истинско, Кети! Поздравления!
-
Мн силно! Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
