Безвремие II
БЕЗВРЕМИЕ II
Тишината тук е сънна, лепкава и гъста –
вслушаш ли се, вятър в хълмовете дреме
и долавяш как невчесано, лениво и на пръсти
покрай теб минава бавно дрипавото време.
Тук отвсякъде те гледат старост, тлен, разруха,
тук и къщите, и хората отдавна са заспали –
в сънния покой на нощите не буха бухал,
но и детски смях е само лаят на чакалите.
Времето отчаяно се спуска по баирите,
трополи по калдъръма стар на дните минали –
гледаш го, небръснато, от сутринта да пие мента с бира
в този свят нежив, неистински, в покой застинал.
Може би един ден ще се появи от нищото
оня принц незнаен, който спящото ни време ще целуне –
и ще цъфнат розите, ще пламне огънят в огнището
или просто ще отекне стон, ще звънне струна...
Но едва ли...
От бодливи храсти зорко пазени,
спят села, принцеси, времена, вселени...
Стар съм вече.
Всички приказки отдавна са разказани,
няма принцове със синя кръв във вените.
А от хълмовете слиза времето, в което
ще сме другаде и просто няма да ни има...
Пиша думи, а така боли сърцето.
Може ли през май да почва зимата?
© Валентин Чернев All rights reserved.
