Jun 17, 2007, 12:17 AM
Беззаглавно
Как искам в морскосиня нощ
да докосна крилата на птиците...
Да потъна във техния зов
и притихна във полет на ятото.
Не живеем ли в зла самота,
тъй жестоко разкъсваща дните ни?
Не ни ли погубва страха,
че сме пътници всъщност... заникъде?!
Не оставя ли времето в нас
цветни спомени в сивите утрини?
Нежен полъх, тъга и копнеж
се преплитат във тихо очакване.
да докосна крилата на птиците...
Да потъна във техния зов
и притихна във полет на ятото.
Не живеем ли в зла самота,
тъй жестоко разкъсваща дните ни?
Не ни ли погубва страха,
че сме пътници всъщност... заникъде?!
Не оставя ли времето в нас
цветни спомени в сивите утрини?
Нежен полъх, тъга и копнеж
се преплитат във тихо очакване.
© Нела Цолова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Супер е.Аплодисменти!!!
-
Нели, малко късничко, но се радвам, че си сред нас!
Прочетох всичките стихове и много ми харесаха!
Поздрави!
-
Хареса ми!
Поздравчета! -
Хубав стих, тъжно очакване с нежен полъх и копнеж!
Поздрави от мен! -
БРАВО!!!
-
Браво, Нел, хареса ми!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
