Би ли плакал?
Би ли плакал над студените ми устни
в тази тежка утринна мъгла,
и би ли ми прошепнал всички истини,
както не посмя
преди...
Би ли тъгувал за цвета на очите ми,
който не помниш,
че държах ги затворени...
И би ли поискал, макар и за миг,
да ги зърнеш?
Късно е...
Аз съм късната,
и съжалявам,
че пропуснах да ти дам
повод за запомняне,
и че пропилях си всяко утро
в опити да скоча
пасивно,
без да имам смелост да летя.
Би ли стоплил премръзналите устни
с една-едничка, мъничка сълза...
В това пътуване последно
без завръщане
да тръгна, знаейки,
че не съм дошла
напразно на света...
в тази тежка утринна мъгла,
и би ли ми прошепнал всички истини,
както не посмя
преди...
Би ли тъгувал за цвета на очите ми,
който не помниш,
че държах ги затворени...
И би ли поискал, макар и за миг,
да ги зърнеш?
Късно е...
Аз съм късната,
и съжалявам,
че пропуснах да ти дам
повод за запомняне,
и че пропилях си всяко утро
в опити да скоча
пасивно,
без да имам смелост да летя.
Би ли стоплил премръзналите устни
с една-едничка, мъничка сълза...
В това пътуване последно
без завръщане
да тръгна, знаейки,
че не съм дошла
напразно на света...
© Ана All rights reserved.
