3.12.2008 г., 11:59 ч.

Би ли плакал? 

  Поезия
792 0 7
Би ли плакал над студените ми устни
в тази тежка утринна мъгла,
и би ли ми прошепнал всички истини,
както не посмя
преди...

Би ли тъгувал за цвета на очите ми,
който не помниш,
че държах ги затворени...
И би ли поискал, макар и за миг,
да ги зърнеш?

Късно е...
Аз съм късната,
и съжалявам,
че пропуснах да ти дам
повод за запомняне,
и че пропилях си всяко утро
в опити да скоча
пасивно,
без да имам смелост да летя.

Би ли стоплил премръзналите устни
с една-едничка, мъничка сълза...
В това пътуване последно
без завръщане
да тръгна, знаейки,
че не съм дошла
напразно на света...

© Ана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много тъжно,изпълнено с емоции....БРАВО!
  • благодаря ви на всички
  • "Късно е...
    Аз съм късната,
    и съжалявам,
    че пропуснах да ти дам
    повод за запомняне,
    и че пропилях си всяко утро
    в опити да скоча
    пасивно,
    без да имам смелост да летя."

    Този пасаж кара сетивата да пулсират като пред изпит...

    Много си тъжна...пожелавам си скоро да видя прекрасната ти усмивка!
  • Харесах!
  • Хем тъжно, но е много красиво!
    Поздравче от Шкафчето!
  • много хубаво...тъжно и красиво...с обич за теб.
  • Поклон - трогателно пишеш, браво!
Предложения
: ??:??