Би ли плакал?
Би ли плакал над студените ми устни
в тази тежка утринна мъгла,
и би ли ми прошепнал всички истини,
както не посмя
преди...
Би ли тъгувал за цвета на очите ми,
който не помниш,
че държах ги затворени...
И би ли поискал, макар и за миг,
да ги зърнеш?
Късно е...
Аз съм късната,
и съжалявам,
че пропуснах да ти дам
повод за запомняне,
и че пропилях си всяко утро
в опити да скоча
пасивно,
без да имам смелост да летя.
Би ли стоплил премръзналите устни
с една-едничка, мъничка сълза...
В това пътуване последно
без завръщане
да тръгна, знаейки,
че не съм дошла
напразно на света...
в тази тежка утринна мъгла,
и би ли ми прошепнал всички истини,
както не посмя
преди...
Би ли тъгувал за цвета на очите ми,
който не помниш,
че държах ги затворени...
И би ли поискал, макар и за миг,
да ги зърнеш?
Късно е...
Аз съм късната,
и съжалявам,
че пропуснах да ти дам
повод за запомняне,
и че пропилях си всяко утро
в опити да скоча
пасивно,
без да имам смелост да летя.
Би ли стоплил премръзналите устни
с една-едничка, мъничка сълза...
В това пътуване последно
без завръщане
да тръгна, знаейки,
че не съм дошла
напразно на света...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Всички права запазени
