3 dic 2008, 11:59

Би ли плакал?

  Poesía
1.1K 0 7
Би ли плакал над студените ми устни
в тази тежка утринна мъгла,
и би ли ми прошепнал всички истини,
както не посмя
преди...

Би ли тъгувал за цвета на очите ми,
който не помниш,
че държах ги затворени...
И би ли поискал, макар и за миг,
да ги зърнеш?

Късно е...
Аз съм късната,
и съжалявам,
че пропуснах да ти дам
повод за запомняне,
и че пропилях си всяко утро
в опити да скоча
пасивно,
без да имам смелост да летя.

Би ли стоплил премръзналите устни
с една-едничка, мъничка сълза...
В това пътуване последно
без завръщане
да тръгна, знаейки,
че не съм дошла
напразно на света...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много тъжно,изпълнено с емоции....БРАВО!
  • благодаря ви на всички
  • "Късно е...
    Аз съм късната,
    и съжалявам,
    че пропуснах да ти дам
    повод за запомняне,
    и че пропилях си всяко утро
    в опити да скоча
    пасивно,
    без да имам смелост да летя."

    Този пасаж кара сетивата да пулсират като пред изпит...

    Много си тъжна...пожелавам си скоро да видя прекрасната ти усмивка!
  • Харесах!
  • Хем тъжно, но е много красиво!
    Поздравче от Шкафчето!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...