Бих се преродила в стихотворна реч,
изпълнена със приказни слова,
борейки се, стигайки далеч,
водейки свещената война
срещу опетнилите езика,
дето мъдреци се назовават,
свикнали, превърнали го в навик,
врели-некипели да разправят.
Бих се преродила, де да можех,
колко благозвучен ми се струва,
място в най-високо ложе
с глупостта ми се сбогува.
© Виктория Тасева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
