БИЖУ
Как ме щлифова, нагажда
времето – ювелир неподкупен!
Ъгъл след ъгъл изглажда,
всяка стеничка – под лупа!
Ето в какво ме превърна!
Ето ме в целия блясък!
Мъничко лъскаво зърно,
люспа от топлия пясък...
*Пускам отново единственото стихо, за което почти съжалявах , че го изтрих :)
© Нелиса All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
