Няма вече толкова
много жени
пред посолството
на живота ми,
понеже
всички визи до острова
на сърцето ми,
са раздадени.
Разграбен до шушка,
обрасва в съмнения.
Ако трябва, преплувай
Суецкия канал
на отчаянието,
незабележима
мини
през Сцилите и
Харибдите
на хорското
любопитство,
с хитростта
на Калипсо,
останала
по устни,
две утринни звезди
в очите
и билет за
невръщане.
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
