Няма вече толкова
много жени
пред посолството
на живота ми,
понеже
всички визи до острова
на сърцето ми,
са раздадени.
Разграбен до шушка,
обрасва в съмнения.
Ако трябва, преплувай
Суецкия канал
на отчаянието,
незабележима
мини
през Сцилите и
Харибдите
на хорското
любопитство,
с хитростта
на Калипсо,
останала
по устни,
две утринни звезди
в очите
и билет за
невръщане.
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
