Няма вече толкова
много жени
пред посолството
на живота ми,
понеже
всички визи до острова
на сърцето ми,
са раздадени.
Разграбен до шушка,
обрасва в съмнения.
Ако трябва, преплувай
Суецкия канал
на отчаянието,
незабележима
мини
през Сцилите и
Харибдите
на хорското
любопитство,
с хитростта
на Калипсо,
останала
по устни,
две утринни звезди
в очите
и билет за
невръщане.
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
