Било
Дойде високият предел.
И залезът потъна в хоризонта.
Кой каквото от деня е взел:
търси и в нощта възможност.
Над нас звезди и луна
безмълвнотихи ще разказват
на всеки връх и долина
приказки за феи прекрасни...
И само топлите ветрове
ще се разнасят към предела,
докато любовта ги отзове
в горите за обич зажаднели.
Нали корените им тъжат
в нощта,когато светлината
жадно търси своя път
към соковете живи на земята?
И от целият сънен пейзаж,
ще се усетя до болка ненужен,
като излят от камък страж--
изоставен от геологията случай.
© Стойчо Станев All rights reserved.
