Било е писано
Било е писано така да те премина,
със взора жаден впит във теб
и само с вятъра да те споделям,
когато ме боли и от любов.
Когато с рехави криле сълзите
чертаеха ми стъпки във нощта,
когато гаснеха звездите
с очите ми ведно с дъжда.
Тогава много силно исках да ме има
в зората и на следващия ден,
да гледам слънцето ми как целува
росата с жаждата си в мен.
И как небето във сърцето ми прелива
със огледалното на пъстрия ми свят.
В една мансарда, далеч от суетите,
със нежност теб във стих мълвях.
И утрото във шепите ми с ласки
се раждаше със много обич в ден.
Усмихвах се и беше тъй прекрасно,
че беше писано да бъда с теб.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
