Било е сън, от теб измислен...
Налей ми в чашката на полски мак
от твоето любовно вино...
Да пия ми подай…И пак...И пак -
с ръце изящни на богиня!...
В зори, когато се роди деня
и трепнеш с мигли-пеперуди,
аз ще изчезна заедно с съня,
от който сладостно се будиш...
Ще пазиш тази люлякова нощ,
и в спомени ще я разлистваш...
Ще ме обичаш – и добър, и лош,
и да се върна, ще поискаш...
Не ще повярваш, че било е сън,
в самотна нощ от теб измислен...
Ръце към Бога ще простреш навън -
да сбъдне тайните ти мисли...
А върна ли се в неизвестен час,
в прегръдката ми ще се скриеш...
От обич премаляла и без глас,
сълза щастлива ще изтриеш!...
© Роберт All rights reserved.
