Било ли е?
Отключвам с нежни пръсти спомена за минало
на един дъх, било е в очите на сърна.
А сълзата днес е като шепотно докосване,
с дъх на чиста, утринна роса.
Мълчат в безсънни трепети, изживяни мигове.
Опазени като икони в храм зад крепостни стени.
А в камъните стъпките напомнят,
че някога със тебе тука сме били.
Пред олтара е молитвата ни в бяло.
Обетът ни за вечна вярност искри като сребро.
А над главите ни венец от дъхав здравец,
скрепил със обич две влюбени души.
Под купола се носи песен.
Щастлив апотеоз на любовта.
Камбани бият във небето,
известявайки за нас на всички по света.
Било ли е?
Или сън, а може би мечта?
Но ме гори като жарава,
останала дълбоко в мен,
с която ще живея до смъртта.
© Таня Кирилова All rights reserved.
