Авангарда авантюра с думите,
Любов, афера, глем и фалш
Грим и показна образност
Приказка за самодивата
Или щастието като тъга.
С думи вдишани издишвам,
Полюсите на главата,
Глобус бял във смъртно було.
Спящи в ъгъла копнежи,
Изнежени, прострени на въжето (голи и сурови)
Примката затягам,
Пиша в щастие облян
Сетне ходя в гроба топъл да си лягам.
© Александър Николов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
