Бисерни сълзи се ронят,
от изгрева нежен омаен.
Дай ми, изгрев,
ти едно-едничко
зрънце бисер,
да го превърна
в безброй малки,
искрици живот.
За да даря
хиляди хора
с живот небесен,
чуден,
омаен,
и във всяко човешко
същество
да затрепти по една
искрица,
в три неща свързана,
вяра - път велик,
любов - живот омаен,
надежда - истина велика.
Да се сгреят човешките
души
от бисер велик,
нежен,
омаен,
от БОГ сътворен.
94 г.
© Сириус Надежда All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
