Вит бистра, пенлива,
с песен игрива,
разказва за световете стари.
А пъстрата пъстърва
танцува в слънце като злато.
Тече, прелива, все звъни,
говори с върби, ели,
и скрита в нейните води,
играта никога не спи.
Лятото, като пясък
през пръсти си отива,
само някои спомени кристални
останаха под ноктите финално.
Нека си отива, но ручеят
на реката игрива
никога не спира.
© Ivayana All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
