Рано сутрин е и те се втурват...

армии готови да умрат.

Болката в сърцата не усещат,

страхът кара ги да продължат.

Напред! Защо?

Защото трябва,

за зло или добро,

за рай и ада

трябва да се бият

и животинската човешка същност да разкрият.

.

В очите на войника има кръв,

а дръжката на меча е гореща,

Стреми се да замахне пръв,

срещу противника насреща.

И звън от хилядите остриета

оглася голото поле,

И някой мъртви са, други късмета,

повежда ги към следващото острие.

И вик, и кръв, сълзи и смърт,

а въздухът е нажежен,

И все пак не е първи път

човек към бездна да е устремен.

Към бездна адска,

немислима,

потегля всеки клетник наранен.

В душите само ярост има,

от нея той е окрилен.

И млади са, в прахта погиват,

стотици, хиляди дори.

Брат брата в битката убива,

земята се окървави.

Във ранния следобед вече

безсмислената битка е към края.

И живи, и умрели, всеки е обречен,

за всеки късно е да се разкае.

Проблясва меч и удар следва.

Последният противник на земята.

Победа, кървава победа,

в една война безкрайно непонятна.