Битка
Рано сутрин е и те се втурват...
армии готови да умрат.
Болката в сърцата не усещат,
страхът кара ги да продължат.
Напред! Защо?
Защото трябва,
за зло или добро,
за рай и ада
трябва да се бият
и животинската човешка същност да разкрият.
.
В очите на войника има кръв,
а дръжката на меча е гореща,
Стреми се да замахне пръв,
срещу противника насреща.
И звън от хилядите остриета
оглася голото поле,
И някой мъртви са, други късмета,
повежда ги към следващото острие.
И вик, и кръв, сълзи и смърт,
а въздухът е нажежен,
И все пак не е първи път
човек към бездна да е устремен.
Към бездна адска,
немислима,
потегля всеки клетник наранен.
В душите само ярост има,
от нея той е окрилен.
И млади са, в прахта погиват,
стотици, хиляди дори.
Брат брата в битката убива,
земята се окървави.
Във ранния следобед вече
безсмислената битка е към края.
И живи, и умрели, всеки е обречен,
за всеки късно е да се разкае.
Проблясва меч и удар следва.
Последният противник на земята.
Победа, кървава победа,
в една война безкрайно непонятна.
© Светозар Петров All rights reserved.
