Ще се стопи сънят ми в сини облаци,
ще се разлее слънце с ласкави лъчи,
ще ми запеят думи в розово
и детството ми пак ще заблести.
Ще ми донася своя есен вятърът
и с листите ще полетят звезди,
аз ще разказвам за топлото си лято,
как съм живяла и обичала преди.
Пак ще запея с думи розови,
ще се разлее слънце в моите коси
и ще живее сънят ми в сини облаци,
а любовта ми бяла пак ще заблести.
© Мариола Томова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
