Patrizzia (Надежда Ангелова)
2102 18315
Feb 2, 2024, 11:18 AM

Блага отвара 

  Poetry » Humour
95 2 3

Онази вещица с котлето прекатурено
в чертите свои вече аз не разпознавам,
вода мълчана сложих, обич, луди бурени,
и ето ти – отвара блага – за забрава.

Метлата си открих в горите, най-бездънните
от мойта нова същност там се беше свряла.
—Що дириш, вярна моя, там и ти сред тръните?
Да бе поне ме взела с тебе, полудяла,

навярно съм. Но ти поне си си със всичкия,
помагай! В името на светлата магия!
Къде ли котаракът скита се, добричкият?
Дай да политнем! Нейде все ще го открия.

И къщичката моя стара, уж най-милата
я няма... уж приятели, а с мен сте груби!
Е, драги мои, днес си върнах вече силата
и търся вещер – ако смее да се влюби...

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??