Jul 13, 2018, 3:50 AM

Благодарност

  Poetry
417 0 0

  Благодаря Ти Господи, за дето

приятелите искрени ми даде с 

Твоя благослов и радост и утеха

са те в земния живот.

  Чувствам ли се някога самичка

и трън боде ли моята душа,те там

са до безкрая – приятелите по съдба.

   Радостта прелива в нашите очи,

споделяме и веселим се в дните,

щастливи сме, че ни обгръщат 

цветните лъчи.

  И като семе здраво посяхме нашето

приятелство добро и пазим го, та то

си е светиня, дарява  ни с плодовете свои,

в нас расте и изобилства единствената –

любовта.

  Благодарна съм и се прекланям пред

тази милост свята аз, приятели да имам 

в труден или весел час!

 

 

    

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...