Jul 13, 2018, 3:50 AM

Благодарност

  Poetry
420 0 0

  Благодаря Ти Господи, за дето

приятелите искрени ми даде с 

Твоя благослов и радост и утеха

са те в земния живот.

  Чувствам ли се някога самичка

и трън боде ли моята душа,те там

са до безкрая – приятелите по съдба.

   Радостта прелива в нашите очи,

споделяме и веселим се в дните,

щастливи сме, че ни обгръщат 

цветните лъчи.

  И като семе здраво посяхме нашето

приятелство добро и пазим го, та то

си е светиня, дарява  ни с плодовете свои,

в нас расте и изобилства единствената –

любовта.

  Благодарна съм и се прекланям пред

тази милост свята аз, приятели да имам 

в труден или весел час!

 

 

    

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...