Благодаря Ти Господи, за дето
приятелите искрени ми даде с
Твоя благослов и радост и утеха
са те в земния живот.
Чувствам ли се някога самичка
и трън боде ли моята душа,те там
са до безкрая – приятелите по съдба.
Радостта прелива в нашите очи,
споделяме и веселим се в дните,
щастливи сме, че ни обгръщат
цветните лъчи.
И като семе здраво посяхме нашето
приятелство добро и пазим го, та то
си е светиня, дарява ни с плодовете свои,
в нас расте и изобилства единствената –
любовта.
Благодарна съм и се прекланям пред
тази милост свята аз, приятели да имам
в труден или весел час!
© Екатерина Василева Всички права запазени