Благодаря Ти Господи, за дето

приятелите искрени ми даде с 

Твоя благослов и радост и утеха

са те в земния живот.

  Чувствам ли се някога самичка

и трън боде ли моята душа,те там

са до безкрая – приятелите по съдба.

   Радостта прелива в нашите очи,

споделяме и веселим се в дните,

щастливи сме, че ни обгръщат 

цветните лъчи.

  И като семе здраво посяхме нашето

приятелство добро и пазим го, та то

си е светиня, дарява  ни с плодовете свои,

в нас расте и изобилства единствената –

любовта.

  Благодарна съм и се прекланям пред

тази милост свята аз, приятели да имам 

в труден или весел час!