Благодаря
Не ми е нужно име, щом -
за теб съм верен рицар, бял.
Сърцето ми за теб е дом,
светът ти в него съм побрал.
И не случайно съм избрал
да бъдеш моя Муза ти.
Аз имах някога мечти,
надеждата ми изгоря.
Но ти сега ме възроди
и за това... Благодаря!
Не се опитвам крадешком
да бъда твоя идеал.
Ти имаш тайни и със взлом
да вляза в тях, не бих посмял.
Веднъж пред тебе обещал,
не търся полза и следи
от същността ти... Ах, прости,
сгреша ли с нещо... По- добра
към грешките ми ти бъди.
За прошките... Благодаря!
Не питах магът- астроном
чрез теб какъв е моят дял.
Във теб се влюбих мълчешком,
че в теб съм себе си познал.
О, всичко аз не съм ти дал,
защото малко искаш ти.
А как душата с плам дъхти,
бленувам да ти я даря,
че пътя й ти освети.
Обичам те... Благодаря!
© Асенчо Грудев All rights reserved.
