Благодаря за пролетния дъжд,
за дивия синчец и минзухарите,
за младата, зелена още ръж,
за шепота на гордите върхари!
Благодаря за слънчевия лъч,
за звездното небе при пълнолуние,
за сутрешната, свежа птича глъч,
за казаните с топла обич думи!
Благодаря за извора студен,
за пулса жив, задаващ ми посоката,
за пълния с магия светъл ден,
за вихреното чудо на живота!
© Вики All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
