БЛАГОДАРЯ

БЛАГОДАРЯ

А колко страници изписах –

дори и не разбрах.

И колко пъти от болка цялата изтръпвах –

не исках даже да броя.

Поставях в твойте длани –

незрими, мамещи слънца.

Цветя посях – да минеш

по път роден от моята ръка.

За теб усмивката си пазех –

при мене да те доведе.

Не си оставих нищо.

Така аз мога само да  ти кажа –

за прошката – "Благодаря!"