Jun 12, 2012, 10:15 AM

Благодаря... 

  Poetry » Phylosophy
555 0 2

Благодаря, че те нямам...

Само така бих могъл да те срещна...

Благодаря, че те нямам...

Само така бих могъл да те видя...

Благодаря, че те нямам...

Само така бих искал да си до мен.

Благодаря, че не остана...

Тогава, когато най-много те исках...

Благодаря, че не остана...

Тогава, когато най-много ме искаше.

Благодаря, че каза 

"Здравей"...

Когато дойде време за "Сбогом"...

Благодаря, че си тръгна и не ни обрече на загуба...

Благодаря за всички думи, които не каза...

Така остана единствено предусещането за истинското...

Благодаря и за това, което каза...

С мълчанието си...

Благодаря, че не си с мен...

Само така бихме могли да останем заедно...

Винаги!

 

© Белисима All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не е странно! Човешко е...
  • Умът гради образи,които искаме да са истински...Животът ни ги дава,но ние си искаме тези,които сме си ги създали в ума...Странно е
Random works
: ??:??