May 18, 2019, 4:21 AM

Благодаря 

  Poetry » Love
421 1 0

Така и не успях да ти призная истински колко значиш за мен.
Помниш ли нощите в нашата стая? Разходката дълга в дъждовния ден?
Помниш ли колко ни беше забавно с пуканки, кола в големия град?
Гледахме кино вкъщи безплатно, мечтахме да видим големия свят.
Спомням си как заспивах до теб. И ме прегръщаше толкова нежно.
Щастлива видях, че има човек, който до мен ще е вечно.
Помниш ли тихите нощи на плажа? Как бягахме бързо като деца?
Бях грозното пате, но не се отказа. Показа ми колко е хубав света.
Спомням си как стояхме до късно в парка на ъгъла двамата с теб.
Говорихме много за всичко изобщо не мислихме как ще станем в пет.
Толкова млади. И влюбени силно. Уж нямаше как да се разделим.
Вярвахме прямо и доста наивно, че животът е битка и ще победим.
И уж победихме. За малко поне. Но светът е суров. И бързо ни смаза.
Спомням си ясно трагичния ден, в който реши, че настъпил е края.
Помня, че плака. Плаках и аз. Години наред не спрях да те чакам.
Искам да знаеш, че даже и днес, се надявам усмихнат да слезеш от влака.

© Nobody Nobody All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??