Благодаря
Всичко се обърка от година.
Нищо не върви нормално днес.
Сякаш красотата си замина –
тъжна, без посока и адрес.
Няма вече в парка и дечица.
Люлките люлеят се сами.
Някъде самотна е старица.
Другаде цъфтеят младини.
Тихо се чернее самотата.
Нощем тя запява за смъртта.
Стиховете бранят ли душата
в тези нечовешки времена?
Моля се за хората в престилки.
Зная, че безкрайно ги боли.
Всеки ден живеят на бесилки.
Мъката съсича ги на три.
Тичат и не смеят да заплачат.
Свили са се техните сърца.
Мисля, че приличат на пазачи –
смелите пазачи на света!
Колкото слова и да напиша,
искам да завърша от душа:
докато спокоен съм и дишам,
лекари, на вас благодаря!
© Димитър Драганов All rights reserved.
