От все сърце благодаря ти, Боже,
че пак съм най-самотен на света.
Кому е нужна връзка сложна,
щом може да живее в самота...?!
И още, Боже, искам да ти кажа,
благодаря за болката и за тъгата,
че се отнасят с мен като прокажен
и близките, и хора от тълпата...
Благодаря Ти и за раните безбройни,
те правят ме убийствено щастлив.
Нима е хубаво да спиш спокойно?
Нима приятно е да бъдеш жив?!
Благодаря ти, Господи, за тази орисия.
От все сърце благодаря ти, че ме мразиш.
Живот на заем - битие просия,
нима очакваш в храма ти да вляза?!!!
© Светлин Парушев All rights reserved.