Благодатна Бяла

Залезът пристъпи благосклонен
след жарък летен ден,
прокара лъч спокоен
през облаците придошли.
" Лека вечер!" - тихичко ме поздрави,
обеща на сутринта пръв да ме събуди 
после бавно се укри. 

Полето шири се доволно,
слънчогледът рано се обра,
комбайни движеха се неуморно,
ново семе се зася. 

Вечерен морски полъх 
нежните лози погали,
отрупани са, вече, с плод 
и чакат кротко есента да ги обагри. 

Последните туристи в малкото градче
с колите забръмчаха.
Луната отразяваща се в черното море
подготвя им романтика на плажа. 

Сезонът е към края,
събираме за зимата лъчи - 
такива, дето в спомени да сгряват студените души.

И Бяла в тих покой 
есенното слънце ще посрещне.
Със своя гроздов сок ще пълни стари от историята бъчви,
и топло вино ще се лее
с разказа на гордия винар пред родственици вкъщи.