Благодатният четвъртък
Благодатният четвъртък
... шестодневът свърши като сериал в неделя.
Следва - нашето стълпотворение.
Идем си при тебе, отче, с буса в шест, последния,
но преди честта – къщата си ще разтребя
и с Адама нивата до край да овършеем.
Ще повайкаме над пелените на живота,
вечер – ще омесваме тесто с мечти и пот,
в сънни коловози ще вървим подир апостоли,
с дявола ще разделим имот и плод.
Двете риби с хлябовете са история,
а Симон закърпва мрежи и Йоан е стар.
От кирпич са тухлите, които вдигам горе,
но я имам „верата” и любовта бетон.
Прът да сложи някой в колелата,
гола да квичи на пясъка душата ти –
Qwo vadis, ombre ? Земята е кълбо и ти вървиш нататък!
Щом има съмнало, ще има златен запад.
Умирам трудно в адовия делник,
но слушам ритъма на всички звуци на света,
земята е кълбо през май, а аз съм редник
и няма бог и господар до новия септември.
„Всичко писано от философи, поети
- ще се сбъдне!
Земята ще бъде рай!” Тревогата е пъпна връв
и тя ни храни със поета. Аз съм от твоите, рави,
и от смъртта не се отказвам – до последно...
© Златина Георгиева All rights reserved.
