Господи!

Не искам нищо

за себе си от Теб.

Само с волята Си

за обич и за прошка

ме дари!

Нека не ми липсва

и дарбата - единствена,

посланията Твои

ясно да разчитам

преди Светликът

с ласка да ме поздрави.

И в утрото разсънено,

след душа галещ от лъчи,

усмивката ми само да загатва,

че вървя по Твоите,

по верните следи.

Нали любовта е и болка,

тъй неутешима,

когато Тебе

те заровя в гроб

от грешни страсти и мечти.

Вали!

Вали...

Мълнии раздират

синевата.

Някой някъде скърби.

От зеници нечии

се ронят наниз бисери.

Моля те!

В ръката си любяща,

Боже, ти ги събери!

Душите - ни закичени -

в покрова над земята,

с истините Твои

всяко ранно утро

в миг ги озари!

Ти, Боже, нас,

чедата Твои,  

ни благослови!

Самадхи