Aug 31, 2007, 10:39 PM

БЛАГОСЛОВ

  Poetry
739 0 5
 

БЛАГОСЛОВ   

/диалог/


Дълго страдах, дълго чаках своя звезден ден,

Вярвах, либе, че ще бъдеш някога до мен.


                   Погледни ме, злато мое, и се усмихни,

                  Че завинаги се свършват тъжните ни дни.


Не ми трябват, мило либе, слънчеви лъчи,

Ако ще ми греят, либе, твоите очи.


                  Като слушам, душо моя, нежния ти глас,

                  Сякаш старо руйно вино, душо, пия аз.


Ще се моля, сърце мое, все да е така -

Със ръката си да стигам твоята ръка!


                   Ах, дори и да замина чак накрай света,

                  Винаги ще се завръщам тук при любовта.


Не, не мога да се върна вече у дома,

За да не оставам, либе, пак без теб сама.


               Щом душите ни се сливат с нежен благослов,

                Да остана чак до гроба с тебе съм готов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теменужка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...